Обща характеристика
Югозападния район се състои от 52 общинии пет административно-териториални единици -- области.
* Област София-град: Столична община;
* Област Софийска (обхваща 22 общини): Антон, Божурище, Ботевград, Годеч, Горна Малина, Долна баня, Драгоман, Елин Пелин, Етрополе, Златица, Ихтиман, Копривщица, Костенец, Костинброд, Мирково, Пирдоп, Правец, Самоков, Своге, Сливница, Чавдар, Челопеч;
* Област Кюстендил (обхваща 9 общини): Бобовдол, Бобошево, Дупница, Кочериново, Кюстендил, Невестино, Рила, Сапарева баня, Трекляно;
* Област Перник (обхваща 6 общини): Брезник, Земен, Ковачевци, Перник, Радомир, Трън;
* Област Благоевград (обхваща 14 общини): Банско, Белица, Благоевград, Гоце Делчев, Гърмен, Кресна, Петрич, Разлог, Сандански, Сатовча, Симитли, Струмяни, Хаджидимово, Якоруда.
В древността районът е бил кръстопът на различни цивилизации. Тракийските племена серди и дентелени са основали съответно селищата Сердика (София) и Скаптопара (Благоевград). По време на Римското владичество са били основани административни, военни и търговски центрове, по-важните от които са Сердика, Улпия и Никополис ад Нестум. През отоманската епоха много важни пътища са пресичали долините на реките Струма, Места и Искър.
Център на района: гр.София
Площ: 20306,4 кв.км. Обработваема земя: 5269,4 кв.км
Външни граници: с Република Гърция, Република Сърбия и Черна гора, Република Македония
Административни данни:
5 области – София (столица), Софийска област, Перник, Кюстендил, Благоевград
52 общини
Население: 2 114 815 жители (2004 г.)
Гъстота на населението: 104 жители на кв.км през 2004 г.
Градско население: 80,6 % през 2004 г.
Работна сила: 990 100 души през 2004 г.
Коефициент на икономическа активност: 54,6 % през 2004 г.
Равнище на безработица: 6,04 % през 2005 г.
БВП: 13093 млн. лв. или 38,05% от националния БВП през 2003 г.
Относителен дял на населението над 7 г. с висше и полувисше образование: 11,4 % (при средно за страната – 14,1 %)
Гъстота на пътната мрежа: 338,7 км/1000 кв.км (при средно за страната – 336,0)
Индустрия: машиностроене, металургия; химически продукти и влакна; метални изделия и отливки, хранително-вкусова, текстилна и шивашка промишленост
Услуги: банково дело, бизнес услуги, образование и обучение, финансови услуги, застрахователно дело, търговия, туризъм.
Основните административно-териториални характеристики на района са:
Области Територия Общини Населени места Население (2004)
км2 % Брой % Брой % Брой %
Благоевград 6449,5 31,8 14 26,9 280 29,4 334907 15,8
Кюстендил 3051,5 15,0 9 17,3 182 19,1 154468 7,3
Перник 2394,2 11,8 6 11,5 171 17,9 142251 6,7
Софийска 7062,3 34,8 22 42,4 282 29,6 262032 12,4
София 1348,9 6,6 1 1,9 38 4,0 1221157 57,7
ЮЗРП 20306,4 100 52 100 953 100 2114815 27,0
Р България 111009,1 18,3 264 19,7 5333 17,9 7761049 100
Югозападният район за планиране (ЮЗРП) включва площ от 20306,4 кв.км и е втори по територия от всички райони за планиране в България. Южната и западната граница на ЮЗРП съвпада с националната граница и в резултат на това има граници с три държави – южната граница е с Гърция, а западните граници са със Сърбия и Черна гора и с Република Македония.
Природо-географска характеристика. Според географското си разположение ЮЗРП попада в умерено континенталната климатична подобласт на европейската континентална област, като включва три климатични района с техните подрайони и части. Релефът на района е котловинно-равнинен и планински.
Минерално-суровинните ресурси в района са разнообразни. Находища на лигнитни въглища има в Станянци, Алдомировци, Храбърско, Кътина, мина “Чукурово” (Габра), кафяви въглища – в Бобовдолския басейн, с. Брежани, община Симитли, антрацитни въглища - в Свогенския басейн. В ЮЗРП се намира най-голямо находище на желязна руда – Кремиковци, както и едно от най-големите находища на медна руда – мина “Елаците”. Най-голямото находище на злато, съдържащо се в медната руда, е при село Челопеч, Софийска област. Находища на антимон са открити при с. Рибново, община Гърмен, а на никел – при с. Лялево, община Гоце Делчев.
Основните водни ресурси на района са реките Струма, Места, Искър и притоците им. Най-големите язовири са Искър, Студена и Пчелина.
Изключително природно богатство са минералните извори, чиито капацитет е близо половината от този на цялата страна. По-известни находища са Банско, Баня, Бачево, Белица, Благоевград, Гоцеделчевски бани, Рупите, Горна Брезница, Добринище, Марикостиново, Мусомище, Огняново, Сандански, Кюстендил, Дупница, Невестино, Сапарева баня, Перник, Рударци, Белчински бани, Долна баня, Костенец, Момин проход, Банкя, Горна баня, Железница, Княжево, Мрамор, Нови Искър, Овча купел, Панчарево, София-център и много други.
