Партньорство в изграждането на комунална инфраструктура в общините на България

­Кръгла маса по темата на представители на общините, експерти и производители

­

Асоциация на българските градове и региони /АБГР/, фондация „Конрад Аденауер” и списание „Фондове Програми Проекти” отново срещнаха представителите на бизнеса с кметове отzalata.jpg български общини. Поводът този път беше кръгла маса на тема „Партньорство в изграждането на комунална инфраструктура в общините на България”. В дискусията взеха участие зам.-кметът по екология на Столична община Мария Бояджийска, кметове на общини, представители на бизнеса, неправителствени организации и журналисти. Срещата беше открита от Андреас фон Белов, ръководител на бюрото на фондация „Конрад Аденауер” за България. Презентации на дейностите си направиха фирмите GESS BG, Fichtner, Stencil, BESEL, Neumann. Особен интерес предизвикаха продуктите на фирма Neumann. Представителят за България г-н Анри Леви показа на присъстващите на живо продуктите на фирмата – LED лампи за улично осветление. Новата възможност за всеки град с по-малко консумация на енергия, емисии на CO2 и без никакви тежки метали се постига повече видимост, на по-ниска цена и с грижа за околната среда.

Дискусията е провокирана от проблемите, които стоят пред българските общини при изграждането комуналната инфраструктура в условията на забавени средства от фондовете на Европейския съюз и при неясни правила и слабото реализиране на публично-частното партньорство.

По време на дискусията кметовете на Монтана Златко Живков, на Перущица Никола Янкулов и на Плевен Найден Зеленогорски споделиха проблемите, които срещат при изграждането на комуналната инфраструктура, липсата на финанси и възможностите за партньорства между публичните власти и бизнеса. Не липсваха и добри примери.

Общинското стопанство е териториален междуотраслов комплекс и основен обект на регионално управление, ключово звено на градската икономика. В неговия състав се наброяват над 30 отрасъла и дейности. На него принадлежат три четвърти от основните фондове на градското стопанство. До голяма степен то съществува в момента благодарение на дотации от бюджети на различни равнища. Комуналните разходи достигат до 70 процента от местните бюджети и въпреки това те хронически не достигат. В резултат расте степента на износване на основните фондове в много от регионите – повече от 60 на сто. Една трета от инженерните комуникации на страната са 100 процентово износени, каза Найден Зеленогорски, кмет на Плевен и председател на УС на АБГР, при откриването на дискусията. В доклада, който изнесе, той акцентира на решаване проблемите с чистотата, изграждането на регионални сметища, инвестициите в газопреносната мрежа, изграждането на канализации и пречиствателни станции.

Всичко това няма как да се случи без партньорство между публичните власти и бизнеса, както и без ефективното усвояване на средствата от ЕС.

Средствата от ЕС са най-ефективният антикризисен ресурс

Найден Зеленогорски, кмет на община Плевен, председател на УС на АБГР

Уважаеми гости, добре дошли на дискусията, която организираме заедно със списание „Фондове Програми Проекти” и фондация „Конрад Аденауер”.

Необходимостта от преструктуриране на комуналното стопанство е очевидна. Zelenogorski.jpgТя се изразява в създаване на конкурентна среда в него, едновременно с повишаването на ефективността от общинското регулиране. Създаването на конкурентна среда позволява да се съсредоточат усилията върху рационализацията и намаляването на издръжката на производствените услуги, защото ръста на тяхната стойност в значителна степен е свързана с монополното положение на организациите, които предоставят съответните услуги.

Съобщавам тези предварителни бележки във връзка с вече приетия национален бюджет, който пряко засяга и нас общинарите. Публичните разходи за жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда за 2010 г. са 1 718 млн. лв., като се увеличават с близо 50 млн. лв. от тези през 2009 г. (увеличение от почти 3%), а в сравнение с 2005 г. разходите са нараснали 2,3 пъти. Като съотношение от БВП се запазват на 2,7% като 2009 година.

Разходите за жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда, представени на глава от населението, също следват почти непрекъсната тенденция на покачване. За 2010 г. ще се дадат 6,6 лв. повече на глава в сравнение с 2009 г., което представлява 3% увеличение. Общо на глава от населението се падат по 228 лева за 2010 г.

Разходите в това перо могат значително да се оптимизират чрез:

•    максимално оползотворяване на Структурните и Кохезионния фонд от ЕС (голяма част от които са насочени именно към регионално развитие и опазване на околната среда);

•    използване на публично-частни партньорства при изграждането и модернизирането на пътища и инфраструктурни обекти, продажба на общински активи;

•    приватизация на търговски дружества, които са общинска собственост;

•    концесиониране;

•    прехвърляне на част от дейностите по контрола върху проектирането и строителството на частния сектор;

•    оптимизиране на нормативните изисквания и намаляване на бюрократичните пречки, свързани с издаването на разрешителни за строеж и съпътстващата документация;

•    съкращаване на дублиращи се функции в структурата на общинската и държавната администрация.

Видно е, че 2010 г. ще бъде напрегната за нас във финансово отношение и че ни предстои много сериозна работа, за да не изостават набелязаните в общинските ни планове задачи. От особено значение са тези, по които страната е поела твърди ангажименти към Европейския съюз, а именно:

Сметосъбиране и сметоизвозване

Проблемите на общините по отношение на събирането, извозването и съхраняването на битови отпадъци са свързани главно с поетия от България ангажимент от 16.07.2009 г. за третиране на отпадъците в съответствие с всички европейски екологични изисквания. Според този ангажимент следва да се преустанови експлоатацията на 203 общински депа, които не съответстват на нормите. Освен това следва да се изгради система от 55 регионални депа, които да поемат отпадъците на всички населени места в страната.

Със средствата от еврофондовете общините се подпомагат в периода, в който разходите са най-големи – за проектиране и ново изграждане. Съгласно изискванията на Директивата общините поемат разходите за експлоатация, изграждане на нови клетки и следексплоатационни грижи за период не по-малък от 30 години. Те трябва да предвидят в такса смет и разходи за разширяване на системата, ако е необходимо, както и за закриване и рекултивация. Повечето от общините сега не са го направили. Министерство на околната среда и водите /МОСВ/ е предвидило пълно финансиране за закриване и рекултивация на всички подлежащи на това общински депа от Оперативна програма „Околна среда” /ОПОС/. Разработен е план за извозване на отпадъците от общини без регионални депа до най-близките такива.

Средствата по ОПОС обаче се преразглеждат и за част от регионалните депа, които е било предвидено да се изградят с пари от ЕС, вероятно ще се търси финансиране от държавния бюджет. Мярката се налага, тъй като половината от тези депа не са готови за финансирането и се застрашава усвояването на планираните за 2009 г. средства. Предвижда се средствата от фондовете да се насочат към напредналите обекти, за да се ускори реализацията им и те да поемат отпадъците на включените в системата общини, а най-изостаналите да бъдат финансирани с бюджетни средства.

ВиК мрежа

Към средата на 2008 г. водоснабдителната мрежа е изградена в над 90% от населените места, но в повечето е твърде остаряла, което води до загуби на вода, както и оскъпяване на услугата по водопренасяне. Според статистиката на МОСВ около 3,8 млн. са жителите на територии с канализации, а изградените канализационни и колекторни мрежи са около 9 хил.км.

Съгласно изискванията на Директива 91/271/ЕЕС относно пречистване на отпадните води от населените места с над 2 000 жители следва да бъде изградена канализационна мрежа, която да събира отпадъчните води от цялата агломерация и да ги отвежда в пречиствателна станция за пречистване или до крайна точка на включване в друга канализационна мрежа. Въпреки че през последните години са инвестирани значителни средства в изграждането на канализационна мрежа, информацията към 31 декември 2008 г. показва ниска степен на ефективност на изпълнение на националните ангажименти.

Най-много инвестиции във ВиК мрежа за населени места под 2000 жители се правят в Югозападна България и централната част на Южна България. Със 100% изградена мрежа пък са градовете и селата предимно по Черноморието и Югозападна България. Най-малко са инвестициите за изграждане на водоснабдяване и канализация в Северна България.

До края на следващата година страната ни има ангажимент към ЕК да изгради пречиствателни станции за отпадни води за градовете с над 10 хил. жители. В момента обаче едва 7 такива съоръжения са в експлоатация, 57 все още не са започнали да се строят, а останалите 60 са в процес на реализация.

Пречиствателни станции за отпадни води

Съгласно изискванията всички населени места с над 2 000 жители следва да осигуряват биологично пречистване на битовите отпадъчни води, а тези от тях с над 10 000 жители, които заустват директно водосбора на чувствителна зона, да отстраняват и биогенните елементи азот и фосфор.

Към 31 декември 2008 г. от 535 агломерации с над 2 хил. жители, за които следва да се осигури биологично пречистване, само 30 разполагат с такова, което е в съответствие с Директивата, като по-голямата част са агломерации между 2 хил. и 10 хил. жители.

Общо в страната са изградени пречиствателни съоръжения, които осигуряват пречистване на 96 агломерации, но по-голямата част от тях нямат необходимата степен на пречистване. От 85 агломерации с над 2 хил. жители, за които има осигурено пречистване, само за 30 се осигурява необходимата степен на пречистване.

За осигуряване на необходимите канализационни мрежи и градски ПСОВ са необходими средства общо в размер на 3,523 млн.лв. Възможни източници са ОПОС, Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда/ПУДООС/, държавния бюджет и др.

България следва да изпълни изискванията на Директивата относно пречистване на отпадъчни води от населените места до 31 декември 2010 г. за всички агломерации с над 10 хил. жители и до 31 декември 2014 г. за всички агломерации между 2 хил. и 10 хил. жители. При ограничени средства за проектиране и изграждане на канализационни мрежи и градски пречиствателни станции за отпадни води /ПСОВ/ наличните средства следва да бъдат приоритетно насочени към тези агломерации, които са най-приоритетни за страната, независимо от източника на финансиране.

Средствата от ЕС

И понеже много пъти стана дума за европейските пари искам да ви запозная с някои изводи, направени в тази връзка от уважаемата госпожа Мима Ненкова, депутат в 40-то Народно събрание, сега и експерт в Института за местно и регионално развитие

В обобщен вид основните препъникамъни пред общините при усвояването на средствата по европейските програми са:

1. тежка бюрократична машина

2. експертен капацитет

3. ограничен общински финансов ресурс.

Защо не можем да усвоим тези 7 милиарда евро, които са ни предоставени като възможност да разходваме? Кои са конкретните причини?

1.    Експертният потенциал. Огромните потоци информация за финансови донори и перманентни промени в условия и изисквания при кандидатстване трудно биха могли да бъдат проследени и селектирани от едно необиграно око, и това е от особено значение за по-малките общини, които не разполагат с достатъчно подготвени експерти.

2.    Липса на опит. За първи път се работи по такива програми. Няма подготвени кадри за изработката на проекти, преди всичко - в по-малките общини. И е разбираемо, за 300-400 лв. заплата един кмет трудно би могъл да задържи на работа високоспециализирани експерти, които могат да подготвят качествени и читави проекти.

3.    Текучество на кадрите в проверяващите комисии, обусловено от недостатъчно високите заплати. През годините многократно се променяха екипите, тъкмо се научат, осъзнаят, че заплащането е ниско и излизат в частния сектор. И идват нови кадри, които тепърва започват да се учат, а това изисква време и води до забавяне при разглеждане на проектната документация. В това отношение нееднократно е поставян въпросът за увеличаване на заплащането на работещите в проверяващите органи.

4.    Тежката административна машина: Грубо неспазване на обявени и фиксирани в наредби и други нормативни актове срокове. 3-месечният срок за проверка и оценка на проектните предложения се увеличава до 5-6 месеца.

5.    Забавяне на междинни плащания по европрограми, за които общините имат сключени договори. Фиксираният в министерското постановление 45-дневен срок след представяне на документацията за извършените разходи реално се удължава до 5-6 месеца. Общините се принуждават да използват непредвидени средства от общинските бюджети или да висят със задължения към фирмите-изпълнители. А това може да доведе до финансови затруднения на местната власт и да създаде условя за нов инструмент за икономическа криза.

6.    Не са уеднаквени критериите и условията по различните оперативни програми. Един красноречив пример: по ОП „Регионално развитие” ДДС е допустим разход, по ОП „Околна среда” - не е. Налага се общините да търсят допълнителни средства за ДДС.

7.    Необходим е единен механизъм, чрез който общините да се информират за възможни проблеми и забавяния, с указания на какво да обърнат внимание, какви мерки да вземат, с оглед преодоляване на възможни затруднения превантивно. По този начин ще бъде избегнат методът „самообучение” – да се учим от собствените си грешки, което допълнително затлачва във времето усвояването на евросредствата.

8.    Корупционните практики и опитите да се мине по „околовръстното”, които съществуваха в предните години.

9.    Липсата на собствен и свободен финансов ресурс изключително затруднява общините, особено по-малките, при кандидатстване и изпълнение на проекти по структурните фондове. Наличието на Фонд за органите на местно самоуправление в България /фонд ФЛАГ/ за отпускане на кредити за подготовка и изпълнение на проекти създава условия за подпомагане на общините.

10.    По някои от програмите има подписани повече като обем от средства договори или има списъци с одобрени проекти без осигурено финансиране. Това също са казуси, на които трябва да се намери разрешение.

11. Целесъобразността на проектите. Въпросът опира до: при по-голям интерес и по-големи обеми на искания за плащане по конкретна мярка доколко е целесъобразно да се отпускат средства за дейности, които не са важни за населението за сметка на по-належаща и обществено функционална дейност. С други думи – ако тази дейност, за която се кандидатства, е допустима и съответства с целите на процедурата и на конкретната оперативна програма, препоръчителна ли е от гледна точка на лимитираните средства?

Ако бъде въведен критерият за оценка „целесъобразност” и за да няма възможности за прояви на субективизъм, пристрастия и злоупотреби, то държавата трябва да създаде минимални стандарти по отношение инфраструктурата на общините - ремонт на улиците, поддържане на зелените системи, почистване на сметта и т.н. Това ще създаде правила и за общините, и за обективността на оценката на управляващите органи при кандидатстване по конкретен проект.

В заключение - средствата от европейските фондове са един от най-ефективните инструменти за антикризисни мерки. Новата власт има воля и решимост да преобърне затлаченото през последните години статукво по усвояване на европейския финансов ресурс. Казано в едно изречение – читави и качествени проекти, игра по правила, спазване на срокове, смазване на тежката бюрократична система и рационална пренастройка в мисленето – това е рецептата да усвоим парите.

Столична община подготвя ВиК проект за 150 млн. евро

Зам.-кмет на София по екология Мария Бояджийска

Тук съм, за да Ви поздравя от името на г-жа Йорданка Фандъкова иguest.jpg да пожелая успех на дискусията.

Столична община подготвя проект за около 150 млн. евро по ОП „Околна среда“ /ОПОС/ за изграждане на канализацията на целия район „Кремиковци“. Едновременно с това ще започне подготовка за възлагане на обществена поръчка и в случай че проектът се одобри, веднага ще се обяви търг за изпълнител. В следващите две години общината ще се съсредоточи върху изграждането на ВиК инфраструктура, като целта е до края на 2010-2011 г. да се покрие цялата територия на София с канализационна мрежа.

Очаква се до края на годината ЕК да реши дали срокът на проекта за водния цикъл на София, който се финансира по ИСПА, ще бъде удължен. Екоминистерството е поискало отсрочка от една година, т.е. проектът да се завърши до края на 2011 г.

Възможностите на публично частните партньорства не се използват достатъчно

Енчо Косев, управител на “GESS - BG” ООД

Благодаря ви от мое име и от името на “GESS - BG” ООД като представител на “GESS - CZ” ltd. – Чешка република за възможността да представя технологията и оборудването на чешката компания за проектиране и изграждане на пречиствателни станции и съоръжения за питейни и отпадъчни води и да споделим някои наши виждания по формите и начините за финансиране на проекти на общините в тази област. В тази връзка искам да споделя с вас наши впечатления и състояния в общините по подготовката, изработването и изпълнението на проекти свързани с изграждането на пречиствателни станции на питейни и отпадни води.

Общините имат изготвени много проекти в тази област, но болшинството от тях чакат рамо за реализирането си.

Налага се изводът, че не се използват пълноценно програмите JESSICA, JASPERS и JEREMIE, за да се облекчат общините и държавата за ползването на финансови средства от ЕС.

Наблюдаваме и недостатъчна инициативност в някои от общините за сътрудничество с частния капитал от региона.

Позволете ми да Ви представя технологията и оборудването на „GESS-CZ” Ltd. -

чешките водно-индустриални технологии и изделия, екологични решения, възобновяеми енергии и възобновяеми източници.

Чешката република е една от водещите страни в Европа по производството и доставката на водно-индустриални оборудвания за пречиствателни съоръжения и възобновяемиенергии.

“GESS-CZ” ltd. предлага:

-    Комуникални и промишлени пречиствателни съоръжения;

-    Съоръжения за пречистване на питейна вода;

-    Биогазови станции за производство на електричество и топлина в Когенерационни блокове от отпадъци от земеделските стопанства и комуналния сектор;

Мащабно се работи в следните позиции:

-    Технологически одит и технически решения за съоръженията по водоснабдяване и канализация на населените места и промишлените предприятия;

-    Проектиране на съоръжения по водоснабдяване и канализация, проектна документация на всички стадии до изработването на работен проект;

-    Реконструкция и модернизация на съществуващи съоръжения за пречистване, водоснабдяване и канализация;

-    Доставка, монтаж и шев-монтаж, пусконалагащно оборудване и съоръжения;

-    Доставяне на машини и оборудване;

-    Електрооборудване и автоматизирани системи за управление;

-    Гаранционно и сервизно оборудване;

-    Обучение на персонал;

-    Комплексно предаване на съоръжението и обекта под ключ.

“GESS-CZ” Ltd е един от основните производители на шнековите помпи за пречиствателните станции в Чешката република и Европа.

Те са познати като съоръжения в нашата страна още от 1972 г. до момента 186 техни съоръжения работят на територията на България – пример пречиствателната станция на София, Пловдив, Бургас, Ст. Загора и др. Тъй като „GESS-CZ” е един от правоприемниците на бившата чешка държавна фирма „Сигма”, то нейното производство е известно и се прилага и в други страни в света като Австрия, Италия, Русия, Китай, Виетнам, Гърция и др.

Форми на финансиране

Реализирането на проекти и дейности в областта на пречистването на отпадни води се подпомага със средства от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда /ПУДООС/ под форма на:

1.    Безвъзмездна помощ за инвестиционни проекти, която може да бъде отпусната само на общините;

2.    Безлихвен заем за инвестиционни проекти, фонд ФЛАГ, който може да бъде отпускан на фирми и на общини;

3.    Предоставяне на средства за реализиране на разработки чрез възлагане на обществени поръчки, разработване на общински стратегии и програми, нормативни актове и др, както и за дейности, осигуряващи изпълнението на поети ангажименти на България по международни договори и членството ни в ЕС.

4.    ПЧП (публично-частни партниорства)

Публично-частните партньорства имат редица предимства както за частния, така и за държавния сектор:

•    С частен капитал се решават проблеми от обществен интерес;

•    Създава възможност за по-активно участие/изява на местния бизнес за сравнително дълъг период от време;

•    Възможност за подобряване на качеството на предоставяните услуги – трансфер на знания, ноу-хау към публичния сектор;

•    Възможност за активна дейност на НПО и граждански сдружения;

•    Възможност за активно участие на гражданското общество в реализацията на проекти/решаване на проблеми от обществен интерес

•    Публичния партньор получава повече собственост в края на проекта при минимално първоначално делово участие;

•    Дава възможност на публичния партньор да превежда по-активна икономическа и социална политика.

За общините това дава възможност:

o    Да изразходват оптимално наличния финансов и материален ресурс;

o    Да решават в ускорен порядък проблеми, свързани с повишаване на техния рейтинг. Това е особено значение при отношенията с банките и кредитните институции в условията на децентрализация и финансова самостоятелност;

•    По-голяма прозрачност при изразходване на публични или финансови средства за решаване на проблеми от обществен интерес

Като всяка форма на партньорство ПЧП има и своите недостатъци:

•    Сравнително дълъг период на подготовка и стартирането на проекта;

•    Изисква високо квалифицирани специалисти за подготовка и доказване на икономическите ползи за всеки от партньорите;

•    Сравнително дълга процедура за подбор на точния и надежден партньор;

•    Сложна форма на описване на задълженията и отговорностите на партньорите в публично-частното дружество поради липса на специален закон за ПЧП;

•    По-сложни схеми за разпределение и защита на рисковете;

•    Сравнително по-ниска норма на печалба за частния инвеститор, поради по-голямата прозрачност на финансовите потоци.

Искам да заостря вашето внимание към ПЧП – като неизползван начин на финансиране на проекти в общините в областта на пречиствателните станции за отпадъчни и питейни води.

ПЧП е почти задължителна процедура при подготовката на инвестиционни проекти за съфинансиране от структурните фондове. Основание за това произлиза от следните постановки:

•    Предпочита се участието на частен капитал при реализирането на инвестиционни проекти поради това, че:

o    Частният инвеститор е направил своята оценка за възвращаемост на вложените от него финансови средства; (частния партньор се избира по описаната по-горе процедура след приемането на проекта за съфинансиране от Структурните фондове, но би могло да има предварителни рамкови споразумения с потенциалните частни инвеститори, за да може да се дефинира размерът на възможното участие на частен капитал.)

o    Намалява абсолютния обем на предоставяните средства за конкретния проект, с което се създава възможност съфинансиране на повече проекти от предоставения бюджет по конкретната Оперативна програма;

•    Създава се възможност за осигуряване на деловото участие на публичния партньор (мин. 15% съфинансиране) чрез приходите от публично-частното дружество. Особено за общини, които са в критично състояние по отношение на свободни средства след погасяване на кредити или недостатъчен обем на приходите;

•    Стартирането на една част от мащабен инвестиционен проект по линия на ПЧП дава възможност за по-реалистична оценка на разходите и приходите при реализиране на съвкупния проект.

Обобщени изводи:

•    Правната уредба в различните страни се урежда с един или с няколко закона. Няма точен нормативен модел. В държавите-членки на ЕС, както и в България, а въведена Директива 2004/17.

•    В повечето държави има легална дефиниция за ПЧП. Може да се обобщи като дълготрайно споразумение между публична институция и правни субекти на частния сектор, включващо споделяне на активите и на рисковете, в полза на публичния интерес.

•    Процедурите могат да бъдат: открита процедура, ограничена процедура, пряко договаряне с предварително проучване и неограничен брой кандидати, пряко договаряне без предварително проучване, договаряне с или без публикуване, рамково споразумение/договор, динамична система за избор, конкурентен диалог, директно разпределение, динамична система за закупуване, проектантски конкурси, електронен търг, разделяне на договора на части.

•    Формите на ПЧП могат да бъдат различни комбинации от 2-5 от следните дейности: проектиране, изграждане, експлоатация, управление, поддръжка, финансиране, притежание, прехвърляне, купуване, изграждане, оперативна лицензия или само финансово предприемачество.

•    Субекти: ПЧП има от едната си страна публичен субект, а от другата – или само частноправен, или всяко лице. Като правило не е предвидена възможност процедурата да се инициира от субекта на частното право.

•    Защита: споровете се решават от съответната служба за разпределението, арбитражния съд или автономен институт за публичните договори (в по-редки случаи – административните съдилища). Европейската Комисия също има помирителни правомощия.

Българското законодателство

Българското законодателство поставя известни ограничения и не покрива ПЧП отношения извън класическите форми като обществени поръчки и концесии и по този начин ограничава възможностите за взаимодействие между публичния и частния сектор в страната. Това включва и сфери, нуждаещи се от големи инвестиции и частна експертиза, като води и екологична инфраструктура, социална инфраструктура и др.

Възможни форми на ПЧП в България: други форми извън концесиите на основата на обекти – частна държавна или общинска собственост или собственост на публичноправни организации. Тези форми не могат да имат за предмет изграждане или подържане на обекти, но могат да бъдат под формата или на смесено дружество /между публичния субект и частния партньор/, или на съвместно изграждане на обекта и след това съпритежаването му при съвместна експлоатация, или разделянето му /с което ще се прекрати и партньорството/.

Повече възможности има и когато са използвани ПЧП за нестопанска цел.

Усилията на бизнеса и държавата могат да се обединят в разработването на проекти по ПЧП, като се въведат правила, които да се следват от консултантските фирми.

ПЧП е подходяща форма, която подпомага развитието на публичния и на частния сектор и съответно трябва да има консенсус между бизнеса и държавата за единна и добра политика на ПЧП. Но за да се случи това, трябва да има живот за новите идеи – институционална подкрепа за реализацията им. Необходимо е законът да формализира вече установените практики, а държавата – да стимулира проекти по ПЧП от полза за конкретен бранш.

Медийна подкрепа за положителните примери, добрите практики и високия морал също е от голямо значение.

Революционно решение за общините

Красимир Русев, Изпълнителен директор на Sten Creations Bulgaria

Фирма Sten Creations Bulgaria предлага на българския пазар ново и революционно решение за българските общини. От него вече се възползваха общините Алфатар и Силистра, а един от най-новите обекти е улица „Солунска” в столицата.

Stencil е нов метод за изграждане на околната среда, който се изразява в оформянето на повърхности от бетон, придавайки им красив дизайн и цвят. Всъщност stencil замества всичките материали, които се използват до сега за украсяване на външни площи, както тротоарни плочи, павета, щамповани бетони, каменни и керемидени плочи, тухлички, павета, изделия от вибробетон и др.

Изграждането на един квадратен метър украсена повърхност (тротоари, площи за паркинг, дворни места, коридори, промишлени подове, пътеки между зелени площи, места за маневриране на товарни автомобили, рампи, басейни и спортни площадки и др.) става с изглаждането на повърхността от бетона C16-20 и оформянето на фуги, поставянето на маска (щампа) от хартия, полагането на цветен кварцов пясък с дебелина 6 милиметра, от които 3 милиметра с подходяща обработка ще се вложат вътре в бетона и останалите 3 милиметра ще образуват горната повърхност. Накрая цялата повърхност се покрива със специален безцветен лак, който предпазва крайната повърхност от ултравиолетовите лъчи и атмосферните условия.

Предимствата на stencil по отношение на всички други материали са:

Кварцовият пясък има твърдост 7.0 (диамантът 10), когато гранитът например има твърдост 6.0. Това означава, че в сравнение със съществуващите материали, материалът sten-create има много по-голяма издръжливост. Издръжливостта при удар след 28-ия ден е 88.0 МР, около 3 пъти по твърд от бетона. Също така дебелината на кварцовия пясък е 6 милиметра, в сравнение с облицовъчните плочки, на които дебелината на твърдия пласт е 1 милиметър. Това практически прави stencil-а почти неизхабяем от механични повреди.

Маските (щампите) на stencil-а са от хартия изрязани на компютър (с точност до десетата на милиметъра) и това позволява да изберем над 20 различни основни фигури и над 100 различни съчетания. При съществуващите до сега материали няма повече от 15 съчетания. Също така, понеже маските на stencil са от хартия, краищата (ограничителните ленти) са съвършени, без обрязване и различни дължини, както се случва, например, с тротоарните плочи. Същото важи и за избора на цветовете, при който имаме 23 основни цвята и 200 цветни съчетания.

Понеже имаме една повърхност само 3 милиметра над бетона, ъглите на stencil –а не се изхабяват, както при паветата, щампованите подове и тротоарните плочи, нито се чупят или хлътват. Също така вдлъбнатините между различните фигури не се пълнят с кал и боклуци, което разваля външния вид на фигурите.

Това, че на горната повърхност на stencil-а се полагат безцветни лакове, прави издръжливостта му на външните атмосферни условия, както лед, UV облъчвания и химически въздействия, например солта, многократно по-голяма от другите материали.

За разлика от всички останали материали stencil, използвайки специални материали може да се полага и върху разрушени повърхности (достатъчно е основата да е здрава), без да е нужно да се премахват и изхвърлят старите материали – бетон и др. Това води до голяма икономия и на пари и на време.

Понеже маската на фигурите на stencil-а е от хартия, възстановяването на повърхността, след ремонтни работи и изкопи по тротоарите и пътищата, става по такъв начин, че да не се забелязва никаква разлика от преди.

Използвайки нови материали, stencil се поставя многократно по бързо от всеки друг материал, който се ползва днес. Следователно използването на stencil създава с възможно най- малко проблеми при работа. Например, времето за полагане на 1.000 кв.м. е три дни.

Въпреки, че със stencil се създава една видимо гладка и впечатляваща повърхност, тя има изключителни качества против хлъзгане, като коефициентът му е 0,69 при граница 0,40. Това позволява да не се пързалят хората и колите даже и в условия на заледяване.

Съществуват два начина на полагане на stencil. Като и при двата определящо условие за правилното полагане на stencil е основата да е изградена така, че да издържа на механични натоварвания, такива каквито да съответстват на предназначението й, например: движението на тежки машини за заводски терени, само на пешеходци за тротоари и пр.

BESEL

Интелигентни технологии в областта на енергийната инфраструктура и енергийната ефективност

Предизвикателствата пред енергийната ефективност са значителни. Затова и Европейският съюз обръща все повече внимание и дава все повече пари за повишаването й.

Предизвикателства, които са описани в Европейската стратегия за устойчиво развитие, включват промените в климатичните условия, зависимост от вноса на енергия и горива,

увеличаване на цените на енергията. Приоритетите в европейската енергийна политика са справяне с климатичните промени, намаляване на зависимостта от внос на енергийни ресурси, обезпечаване на сигурна и достъпна енергия за потребителите, създаване на действащ вътрешен конкурентен енергиен пазар.

Посочените мерки за енергийно спестяване са:

Мерките за енергийно спестяване при производството, транспортирането и потреблението на енергия включват:

•    Подобряване на енергийната ефективност при генерирането на електрическа енергия и производството на топлина енергия;

•    Намаляване на загубите при преноса и разпределението на енергия;

•    Увеличаване на използването на ефективни автомобили в транспорта и увеличаване на използването на обществен транспорт;

•    Въвеждане на стриктни стандарти и подходящо етикетиране на уредите;

•    Подобряване на енергийните характеристики на съществуващите сгради и въвеждане на стриктни енергийни стандарти за новите сгради;

•    Тези мерки целят да се достигне пълното оползотворяване на потенциала за спестяване на енергия.

Като възможни източници на финансиране винаги се посочват европейските фондове, подкрепящи енергийната ефективност, възобновяемите енрегийни източници и по-доброто енергийно планиране. Такива финансиращи програми са:

•Concertо

Програма на Европейската комисия, която подкрепя местни общности в развитието на стратегии за устойчиво развитие и енергийна ефективност, взаимодействие между централизираното и децентрализираното снабдяване с енергия. Проектите по тази програма целят да се наблегне на ползите за околната среда, социалната и икономическата сфера чрез внедряването на възобновяеми енергийни източници.

•Intelligent Energy Europe

Отново е програма на Европейската комисия, която подкрепя проекти в областта на енергийната ефективност, спестяването на първични енергийни ресурси, насърчава използването на възобновяеми енергийни източници и подкрепа на енергийното разнообразие.

•Еco-innovation

Програмата подкрепя иновативни продукти, услуги и технологии, които ще подобрят ползването на природните ресурси, така че да се намали въздействието върху околната среда. Рециклиране на материалите, строителството, хранителната индустрия, зелен бизнес и интелигентни доставки.

Сред другите източници на финансиране могат да се посочат националното финансиране, както и публично-частните партньорства, които са за съжаление в България не са работещ вариант.

Кръглата маса премина при голям интерес от страна на медиите, а общините срещнаха надежден партньор в лицето на бизнеса.

­