Механизми за партньорство между СГО и администрацията на общините от областните центрове в Югозападен район

­Целта на този анализ е да се направи преглед на възможностите за партньорство между четирите най-големи общини в Югозападен район от една страна и организациите на гражданите – от друга.  Тези възможности зависят в голяма степен от наличието или отсъствието на регламент в нормативната уредба на съответната община.  Регламентът улеснява взаимоотношенията и създава повече възможност на неправителствените организации, както за контрол, така и за партньорство.
В началото на анализа, разбира се, трябва да отчетем някои особености, като например големите разлики между отделните общини. Най-вече между София и останалите три – Перник, Кюстендил и България. Не само заради заради далеч по-големия брой жители на столицата спрямо останалите градове, но  също така и поради това, че:
-- в нея на са седалищата  на повечего неправителствени организации с национално значение
-- тук, в столицата, са централните органи на власт, както и многообразните форми на взаимодействие между тях и неправителствените организации.
Предполага се, че и двата фактора би трябвало да влияят на действията на местната власт в тази посока и в голяма степен да я отличават от останалите общини в региона.  
Също така би трябвало да се имат предвид и регламентите в българското законодателството що се отнася до Третия сектор. Тук можем да разделим неправителствените организации на две групи. В едната са синдикатите и организациите на бизнеса, за които съществува специално законодателство и подробна подзаконова нормативна уредба /Кодекса на труда и пр./, в другата са останалите, при които регламентът е спорадичен и партньорството с местните и централните власти не е толкова детайлно и обхватно уредено.
Първият случай, т.е.  регламентирано партньорство между общинската администрация от една страна и организациите на работниците и съответно организациите на работодателите, не може да бъде разгледан, поради фактът, че и в четирите общини липсва подобна уредба.  Макар че раздел, че чл. 3б от КТ предоставя такава възможност, т.е. осъществяването на регламентирано социално сътрудничество на равнище община.  Нито една община не се е възползвала от възможността да регламентира общински съвет за социално сътрудничество.

1. Столична община

Взаимодействието с организациите на общинския съвет и съответно на общинската администрация от една страна и организациите на гражданите – от друга  е уредено пряко или присъства косвено в следните нормативни актове на СОС:

Наредба за условията и реда за провеждане на обществено обсъждане на проекти по чл.4 и чл.5 от Закона за общинския дълг
НАРЕДБА за реда и начина за провеждане на обществени обсъждания
Наредба за условията и реда за провеждане на обществено обсъждане на проекти по чл.4 и чл.5 от Закона за общинския дълг
ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на Съвета за безопасно движение на децата в София
ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на Съвета по наркотичните вещества към Столична община
ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на Обществен съвет по достъпност и интеграция на хора с увреждания към Столичния общински съвет
Правилник за организацията и дейността на Консултативния съвет по въпросите на туризма при Столична община
Правила за работа по програма "За европейски проекти и развитие на гражданското общество

С оглед целта на настоящия анализ един от най-важните нормативни документи на СОС е Наредбата за провеждане за обществени обсъждания. Наредбата не предоставя кой знае какви възможности на неправителствените организации да инициират и участват в такива обсъждания.  В наредбата в аванс е признати две организации – Каматара на архитектите и Съюза на архитектите в България. При положения ще съществуват редица други организации, които имат отношение към Общия устройствен план и промените в него.  Всички останали неправителствени организации са оставени на добрата воля на главния архитект на Столична община. На практика цялата уредба по-нататък в в ал.2, ал.3 и ал. 4 се поставя в зависимост от неговото еднолично решение.

Друг проблем в Наредбата за срокове, предхождащи обсъждането. Срокът, в който неправителствените организации могат да представят писмени становища е 14 дни преди дата на представянето на плана./чл. 7, ал. 3/. Този срок, обаче, не е обвързан с друг важен срок – срокът за оповестяване на датата и реда на публичното обсъждане.. Това на практика позволява на Столична община да да насрочи дата датата с 15 дни аванс и да уведоми неправителствените организации, оставяйки им един ден за внасяне на становище.

По-нататък становищата се поемат от комисия, която трябва да изготви обобщен доклад, като комисията е назначена отново от главния архитект. Подобен начин на формирането на комисия плюс гореспоменатите правомощия на главния архитект на практика предрешават общественото обсъждане и го оставят изцяло в ръцете на столичната администрация.

В уредбата на дискусията не е ясно кой обобщава резултатите от дискусията и в каква степен се съобразява с тях. Указаното в чл. 12, ал.1 задължително поканване на представителите становища лица и организации се обезмисля, поради цитираната по-горе процедура на одобрение еднолично от главния архитект.

В наредбата е предвидена също така процедура на обществено обсъждане, организирано от кмета на района. Тук няма ограничителна процедура, т.е. всяка неправителствена организация може да внесе становище, макар и уведомяването да е уредено, както по предходния раздел. И в този случай комисията, която трябва да обобщи становищата се назначава еднолично от кмета на района. Резултатите от обсъждането не се обобщават от Общинския районен съвет, което също не е добра практика, тъй като се бяга от отговорност. Вместо това в чл. 18, ал. 3 се казва: „Общинският, Районният експертен съвет се произнася по разултата от обсъждането.”. Така напрактика се размива дискусията, отговорността и съответно самостоятелното становище, което би могъл да изрази Районния експертен съвет.

В някаква степен слабостите на предходната наредба се повтарят и в Наредбата за за условията и реда за провеждане на обществено обсъждане на проекти по чл.4 и чл.5 от Закона за общинския дълг.  И тук сроковете, предхождащи публичното обсъждане са твърде кратки, съответно  7 дни за дългосрочен и 30 дни за дългосрочен дълг.  Също така не е предвиден регламент, съгласно който неправителствените документи да могат да предоставят писмени становища, както по същността, така и по параметрите на проекта.

Правилникът за устройството и дейността на Съвета за безопасно движение на децата в София предвижда участието на неправителствени организации и граждани в Съвета.  В Съвета е детайлно уредено участието на държавните органи, а така също и някои конкретни неправителствени организации като например СБА, Съюзът на вносителите на автомобили и Съюзът на преподавателите по авто-мото подготовка.  Възможността за участие на други неправителствени организации и граждани е загатната в чл. 13, ал. 2, но не е регламентиран начинът, по който те могат да правят предложение и съответно да издигат свои кандидатури.

Правилникът за  за организацията и дейността на Съвета по наркотичните вещества въобще не предвижда участието на неправителствени организации и граждани. Макар в България да има достатъчно авторитетни оргазации като например „Анти-дрога” , организации на майки и пр.
Съветът е изцяло изграден на основата на представителство на институции и органи на реда, на съдебната власт, на здравеопазването, образование и др.

Сравнително отворен за участие на граждански организации е Правилника за организацията и дейността на Обществен съвет по достъпност и интеграция на хора с увреждания към Столичния общински съвет.  В чл. 3, ал. 4 се казва, че „структурата на Обществения съвет е открит за присъединяване на нови организации”.  Тук обаче стои отворен въпроса защо поименно са посочени само две организации – Съюза на Архитектите в България и Камарата на архитектите. Правилното е да бъдат спазена постановката в Закона за интеграция на хората с увреждения, който предвижда участието в Националния съвет на представителните организации на хората с увреждания, а така също на представителните организации на работниците и служителите и съответно на работодателите.

Пранвилникът за организацията и дейността на обществения посредник на територията на Столична община има един основен недостатък – макар да се предвижда процедура за номиниране не е предоставена възможността тази номинация да бъде извръшвана от гражданите или от техни организации.

Много добре е уредено участието на гражданските организации в Консултативния съвет по въпросите на туризма.  За съжаление, поради липсата на ясен регламент, въпросът за подборът на туристически сдружения и граждани е оставен изцяло в ръцете на Столичната администрация.

2.  Община Благоевград

Наредба за условията и реда за съставяне, изпълнение и отчитане на общинския бюджет

В наредбата съществува разписана процедура за участие на гражданите в обсъждането на проектобюджета, както и при неговия отчет. Участието в обсъждането на проектобюджета се урежда в чл. 23 на Наредбата, а отчета в чл. 52, ал.1 по реда по чл. 23. Съгласно наредбата кметът на общината предоставя проекта за бюджет за публично обсъждане, но това задължение се обезмисля, поради липсата на разписан срок за предоставяне. Съществува срок за другото задължения на кмета – изготвяне на график за обсъждане в общината и кметствата. За съжаление този срок е съвсем кратък – 7 дни и естествено би затруднил заинтересованите  от участие граждани и техните организации.

В случая препоръките са:

1. Да бъде установен срок поне две седмици, преди стартирнето то обсъжданията, в който кметът да е задължен да оповести проекта за бюджет. Това време е необходимо, за да могат организациите на гражданите да могат да ангажират експерти, да проведат свои вътрешни обсъждания и съответно да изработят своите становища.

2. Желателно е също така бъде да бъде удължен срокът за графика от една на две седмици, с оглед по-добрата разгласа и планиране от сттрана на гражданските организации.

3.  От особено значение е общината да въведе механизъм, чрез който да получава и разглежда писмени становища на неправителствени организации,  ангажирани в сферата на социалната политика и бизнеса.

Горните препоръки се отнася също така и до публичния отчет на общината.

Наредбата за изграждане на общодостъпна среда.

Като добра практика може да се посочи Наредбата за изграждане на общодостъпна среда. В наредбата съществува механизъм за съгласуване на предложения в тази насоча между общинската администрация и организациите но хора с увреждания. Съществува и изрична алинея, която дава възможност на тези организации да внасят становища.  Уредбата /чл.3, ал-3 и ал.4/ обаче остава неясна с оглед на мъглявото определение, че предложенията се внасят съгласно изискванията на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Това създава възможност за най-разнообразни трактовки и определено дава предимство на администрацията пред гражданите.

Както в София, така и в Благоевград в Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност не съществува механизъм за съгласуване със заинтересованите организации на бизнеса, включително и с представителните социални партньори.

3. Община Кюстендил

Наредба за реда и условията за обществено обсъждане по чл. 62а, ал. 3 от ЗУТ

За разлика от наредбата за обществено обсъждане в Столична община, която предвижда обсъждане на цялостни градоустройствени решения, в тази наредба се предвижда процедура само по отношение на озелените площи.  Освен това тук няма процедура, съгласно която заинтересованите организации да излагат предварително своите становище. Неправителствените организации, включително Камарата и Съюза на архитектите се канят заедно с граждани да изразят становище непосредствено на общо събрание, т.е. публично обсъждане. Такъв тип уредба дискриминира неправителствените организации.

Наредба за управление на бюджета

Отношението към гражданите и техните организации се изчерпва с чм. 13, ал. 3 / „Населението се включва в бюджетния процес чрез про¬веждането на публични обсъждания, срещи по населени места и други начини, по ред определен от Общинския съвет”.  Това е отстъпление в сравнение с процедурите за обществено обсъждане на бюджета, уредени в съответните наредби на общинските съвети в София и в Благоевград.

И тук като в Столичната община съществува регламент, свързан с дейността на общината в областта на туризма. Правилникът за дейността на Консултативния съвет по туризъм предвижда той да бъде помощен орган на кмета за разлика от София, където той е към Столичния общински съвет. Съветът се оглавява лично от кмета. Освен представителите на администрацията, които са половината от членовете се посочват поименно всички останали членове – неправителствени организации и институти.  Липсва процедура са номиниране и приемане на организации.

Други наредби, в които е предвидено партньорство между общинската администрация в Кюстендил и гражданите няма.

4. Община Перник

Като добра практика в Перник може да се посочи приетата наскоро Наредба за публично-частното партньорство.
На другият полюс е регламенът, свързан с приемането на общинския бюджет, където не е предвидено неговото публично обсъждане с участието на гражданите и техните организации.

Съществува и Наредба за обществено обсъждае и публично поемане на общински дълг.  Наредбата е формална.  Основния и недостатък, че не се предвиждат срокове, в които се оповестява обсъждането, както и задължителното оповестяване на проекта и неговите параметри, за което се общината ще използва заема.

Наредбата за съставяне, изпълнение и отчитане на бюджета е чисто медотологическа и не предвижда процедура за публично обсъждане.

Общинският съвет е приел Правилник за организацията и дейността на обществения посредник на територията на община Перник

Въпреки доброто намерение, правилника има едно основна слабост, която го обезмисля -- не е предвидена процедура, по която граждани и организации могат да номинират кандидати за обществен посредник.  Те е пример за подражение и поради фактът, че и номинациите и изборът се провеждат от общинските съветници

Други наредби или правилници, в които е уредено партньорство с гражданите и техните организации в община Перник няма.
------------------------------
В заключение като цяло за изброените общини могли да се изтъкнат следните основни моменти:

1.  В сравнителен план механизмите за партньорство с организациите на гражданите са най-добре развитие в Столичната община.

2.  Почти не се съгласуват със социалните партньори /работодателски и синдикални организации/ , а няма такива механизми такива важни наредби, като например наредбите свързани с извършването на търговска и рекламна дейност.

3. Почти винаги общините установяват значителен превес на администрацията в обществените съвети

4. Не се регламентират някои жизненоважни права на гражданите, като например местните референдуми, както например са постъпили в община Казанлък, приемайки специална наредбо в това отношение.

5.  Не се следват добрите практики в българското законодателството и съществуващите на национално ниво примери за консултативни съвети /Агенция за малки и средни предприятия, Национален съвет за тристранно сътрудничество, Национален икономически и социален съвет, Национален съвет на организациите на хората с увреждания и пр./.